Не, че се гордея с това си постижение, но всичко се получи от само себе си - просто един ден скучаех и докато бях на даскало (някъде 6-7 клас), се заприказвах с един мой съученик, който упорито се опитваше да размени два филма с някой от нас. По това време се ширеше VHS употребата и касетки с различни филми (и солови преводи) прехвърчаха пред очите ми и аз за да не остана по-назад, също се възползвах от офертите на размяната, като предлагах някои от най-скъпите ми - Рамбо 3 беше абсолютен хит тогава и май единствената стойностна разменна монета от всичките заглавия.
The opening scene - the bad is obviously like Darth Vader - in black... |
Когато го попитах за филмите той ми каза две заглавия: Луда Мисия 4 (една доста уважавана от мен поредица с оригиналното заглавие Aces go places starring Karl Maka & Sam Hui ((произнася се Хуей, а не онова другото значение)) и Петима Супербиячи (в този ред на мисли заглавието е просто буквално преведено, което не пречи да звучи тъпо). За първия си имах някаква представа, още повече че наскоро по Първа програма на телевизията бяха пуснали първите две части и аз искрено се зарадвах на възможността да гледам още една част от тази поредица. Вторият филм просто не го отразих тогава и директно се засилих към Лудата мисия.
The Five Superfighters in all their glory - засега са в позиция на приказки... |
След наизустяване на последния (хубавото на размяната беше, че периода за ползване беше неограничен), реших да хвърля едно скептично око на Биячите, очаквайки някаква постна картинка, още повече като видях и началото на филма, където си личеше остарялата му визия. Но скоро се оказах запленен от всичко случващо се на черно-белия екран на телевизора ни (София 22) и окончателно забрави за всякакви луди мисии и подобни. Попивах всяка сцена, всяко бойно движение и удар и просто след края му вече бях в martial arts movies възторг, който не е стихнал и досега.