Saturday, 25 February 2012

Long Round: 3 in 1 package

Greetings to all my readers (anyone still left?), I was in lazy & busy mode for a long time, however today I just decide to stop blaming the keyboard and mouse for not being able to perform instead of me and while dusting off hands and fingers I start this new article here. It might be a bit longer than my previous entries, but that is due to the fact that I'm going make 3 reviews  instead of traditionally only one. Big applause for me being so generously lazy. 
  Anyway, without any further chatter I'll unveil the three movies, decapitated before you - sort of like the public executions in ancient China, during the Tang dynasty - The lost Bladesman, My Kingdom & The Sorcerer and White snake aka It's Love.

In all three we have some of the brightest stars from recent martial arts history in movies - Yuen Biao, Jet Li, Donnie Yen, Yu Rongguang and some wannabe actors which are infact either clothing models or singers, thrown in for a greater effect on my old school teachings. This trend in modern martial arts movies keeps bothering me from the start - at one point, why would you put someone, who has been walking on the catwalk (presenting flickering jackets and mesmerising pants to a bunch of retarded fashion fanatics) in a movie with very limited martial arts background surrounded by veterans? Because it sells, because it is quite popular amongst teen and pre-teen fans of those models/singers/serial drama participants and therefore it will generate bigger cash flow. 

Well, I was disgust and in rather cryogenic status while I was watching the ultimately pathethic moves, scenes and emotions made from these well dressed lads, trying to be the new improved (lol) generation of such movies... I have a bad news for you ladyboys - you suck, in each aspect of your miserable tryouts on the big screen - but enough negative thinking, let me divert the conversation into more appropriate mode. 

After this intro, which had to be put out here I would like to prepare your senses for the "Taste of things to come" (copyright George S. Clinton - Mortal Kombat OST) - the first being last from Donnie Yen - The Lost Bladesman, which depicts the story of real general Guan Yu, during the Three Kingdoms period - a portion of Chinese history, which've given material for many other articles, such as books, comics and other items for the hungry masses - one should not underestimate the power of distribution. So back on the movie - Donnie Yen is playing one of the prominent figures in Romance of the Three Kingdoms franchise which left China in a state of a giant puzzle, made by 3 parts each led by it leader - Cao Cao, Liu Bei & Yuan Shao, but here the main story involves the first one, the aforemention general and one of newly discovered concubines - a great team I say, gathered for thrills and drama all the way. 

Well, for me the main emotions were boredom and laughter, as I was trying to see beyond Donnie Yen's rigid performance as he was a distant cousin to oaks. Indeed someone should take care of his out-of-fighting scenes as they were showing not even a glimpse of creativity and range - of course all this was changed in next his movie Wu Xia, where his talents were shown to their maximum and nothing was left out - all the elements were nicely put together, balanced quite well and overall experience was far greater than this one here. Donnie Yen can proceed of other such pictures inspired by real events and heroes, but even if he depicts the life of the last common soldier fighting in this "romance", I still will take him to the cleaners. Portraying a famous general does not play to my excitement string and I still qualify his performance bellow medium requirements. The old-and-true drama/love thing is so worn off, that I wanted to pick my eyes out from the cliches thrown in and the "moving" relationship between Guan Yu and the concubine - okay the code of honor does not permitted Donnie to jump in her panties (or string) and express his love with utmost honor and creativity, but they were so distant as if they were some kind of relatives, instead of sharing a pasionate emotion towards each other.

General Guan Yu vs crappy decors

 Donnie Yen was basically expressing his emotions by either raising his eyebrows or stare at his opponent when his weapon is drawn, the rest are not even hinted - afterall a general of historical proportions can not be seen acting like a human being with hormonal disbalance - but at least seeing him as a frantic female admirer in bed, would give his character a whole lot more dynamic range of emotions and presenting like a man, not like a ancient chinese weapon master on steroids, invincible and not even moving a finger (at least) upwards to satisfy the woman next to him. Okay, from a chinese point of view probably it would be inappropriate to depict him in such light, propaganda must go on, but then the screenwriters could've remove the whole drama/love part from the movie. Anyway the thing which is more attractive to me, while watching a martial arts movie is indeed the fights, and here they were slightly better than those portrayed in Legend of the fist, it resembles the old Donnie, but again so unadeqately combined and presented that I almost lost my interest towards who is beating who and for what purposes. The fisrt one is tightly choreographed within a narrow backside of some huts, where our two heroes were sharing blows of steel while horse riding - I can see a sense of creativity here, but all was lost like a lonely cattle in ravaging tornado, when the second fight was on. 

OMG - this is going to be epic... not

    It had all three basic ingredients known to movies - beggining, middle section and end - each pointing out specific details about the fighters and the battle itself. In the beggining Donnie walks in a house yard surrounded by no less than 30 people, slowly going towards some guy enjoying  his meal with such pleasure as it was the finest French dish ever. 

Nice carvings, I marvel at the craftmanship...

Few dialog lines spoken as to give the atmosphere a hint of pressure and when the bad guy slammed the unfinished chicken leg on the plate, still chewing, I told to myself "oh-oh here the hell breaks loose" and the last thing I saw was Donnie removing the blade cover with dignity, before they closed the door. CLOSED THE BLOODY DOOR. All I heard were voices of dead and swung of weapons - it was like watching porn movie while being blind - I can imagine a lot of things happening, but it was not the same as not seeing it happening actually. No matter how vivid my imagination was I simply acumulated certain percentage of anger and hatred towards the action director or whoever thought out this quite ridiculous way of telling a fight - I would rather watch Legend of the Wolf again - at least there were people fighting in your face, ignoring the fact that these fights were undercranked and some of the scenes filmed with little light. 

The final outcome - impressive indeed...

The whole agonizing piece of craptastic aciton lasted few minutes and when the doors were being opened again, Guan Yu was walking away from the bodies, left in miserable condition on the ground. Impressive. It was pretty obvious the outcome of this battle, but heroic images had to exist - just to remind us how great and invincible was the ancient general. So far I saw how boring he could be, so probably my heroic string was somehow torn from the initial chords in this laughable movie. Before the end I saw another boss fight (won by Guan Yu again, but there was a glimpse of some nice weapons work) and some political touches, as to give us the insight of the whole drama and for the grand finale there was a forest battle with crossbows and jumps - at one point it seemed to me as Donnie Yen's character were at some carnival shooting some wooden figures just to get a cuddly prize for his girlfriend at St. Valentine's eve. 

Brilliant, simply brilliant - next please!

What I received was poorly executed movie, full of unadequate acting, tedious fighting scenes and flat characters. Another example of how not to entertain the audience - well done indeed. My final word is:

3/10 (it could have been a lot better without the drama and complexity)

I'm moving now to my next subject of provoked anger and low rating - My Kingdom at least on trailer level was looking decent, and when I saw the faces of Yuen Biao & Yu Rongguang doing a fighting routines, my heart went two strokes off beat - having seen Yuen Biao in the ultimate parody "Just another Pandora's box", I thought of his fighting days some years ago and when I saw the trailer expectations of seeing at least good martial arts movie were slightly raised. 

   The story centres around the fate and life of two opera students - one of them part of last chinese dynasty (played by Han Geng) and the other (Wu Chun) already under the apprenticeship of one opera master (Yuen Biao). It appears that these two will be the main characters and I was a bit curious how they handle the action pieces, although I've already seen Wu Chun before, where his was going against Donnie Yen in "14 Blades" - I recognised his sleek face right away. With Sammo Hung as action director, one can think that nothing would go wrong in the fighting department, however in the credits across 'action choreographer" is placed Chin Kar Lok, while Sammo is directing the way all the battle scenes should be filmed like, and has nothing to do with the actual action choreography. Misleading much? 

Anyway - the first martial arts piece comes up quite early in the movie showing a duel between Yuen Biao & Yu Rongguang - something like opera honour battle of the masters. It was decent, nothing out of the ordinary, but a solid one, considering the fact that both actors are not in their prime anymore. After that the story unfolds, placing two youngsters in early 20's searching for the opera master which disgraced their school last time. The very familiar vengeance section is on display, and yet another fight followed, and I was surprised to see a second one so early in the movie (at some 25 minutes into it), thus made the false conclusion that I'll be entertained in the fighting segment. Oh, how I pity those deluded souls... Anyway, the honour was restored and the two now were prominent players in one of the most respected opera house in pre-war China, and as a bonus they received a fine woman (played by Barbie Hsu), whose motives were not clear, and actions uncertain - sneaky foxy lady. 

Now kids, behave and smile for the camera

There was something like a gap between all characters there, a disjointed company consisting of two clothing models/singers, a Tissot watches model and some other undistinguished people for the rest of the movie. It was meant to have a love string pulled somewhere in the middle of the movie, however the reactions and emotions were so badly executed and forced, that I would rather watch beer advertisements on the TV, than this theatrical nonsense, no matter how beautiful the performers were. At some point there were another vengeance sub-plot involved, but it was obvious to me who was the killer and what motives he shared, and probably it was there as to fill in some time from the movie, when everything else failed to generate substantial interest. And it failed indeed. After those initial 25 minutes, followed an hour of boredom and siesta, followed by climatic final fight which lasted for few minutes and was ultimately boring, and then the end credits roll, I can't even remember what happened at the end and who died, I just wanted to finish it up quickly, so I could forget about it. 

The models are entering the big city - mothers, keep your girls at home!

      I didn't care for any of the characters portrayed, because there was nothing to care about - the clothing models were populating the screen with different garments and posed as if they were on a catwalk, and I just wonder when this stupid newborn tradition of casting models/singers/boy bands gigolos and failed artists in productions such as martial arts movies, just to invoke drooling of certain magnitude in the audience, compiled of teenagers, people with excess hormones and Twilight fans, as well as cries of lust and pregnancy posters held high in the cinema... What about the fans of martial arts movies, seeking the good old screen fighting criteria, looking for something new and refreshing from their favorite actors, well so far I saw as much refreshing as in smelling decayed fish and seaweeds from a mile over on poluted beach... None whatsoever. 

And I feel betrayed by the industry itslef, trying to trick me with flashy trailers (Hollywood style), and new faces tearing the screen, but actually bring me to tears of anger, by seeing such genre being ruled from some 20 years old mannequin twats, with pretty faces, brain the size of peanut and martial arts skills of an aged turtle. Even the solid figures in that industry turned to this formulae, disregarding the negative reception amongst die-hard fans, and then wondered why the movie stinks of rotten eggs and smelly feet in first place. Well, do not wonder little asian friends, for as long as you allow people with no martial arts background (Leung Kar Yan is an exception) to strike a pose in front of the cameras, there will be such turmoil and withdrawn of people eager to see some decent martial arts movie. 

Chinese Opera female lead - it has a certain lust meter...

     In all I wouldn't recommend seeing this movie twice, as after the first 25 minutes there is nothing interesting left to watch, my personal mark is based entirely on that amount of time and do not represent the whole judgement:

4.3/10 - as for the whole movie - 2.2/10 (I wish that Yuen Biao wasn't underused again)

The third turd in this combination comes from Jet Li himself in colaboration with Ching Siu Tung (martial arts coordinator and choreographer of movies such as Hero, Shaolin Soccer, Swordman 2, Belly of the beast, House of flying daggers and many more) - as you can see from his selected choreography Ching Siu Tung is a man heavily relying on wires and wire enhanced fight, where all the flying heroes overshadows China Air and most of the air carriers companies around the world. I can think of some decent flying fight choreography here - Shaolin Soccer, Hero and Belly if the beast - here as well as being an fight choreographer he is also a director, which gave me the creeps after finishing the movie. 

       I couldn't think of anything as bad as this, but then I remember an old Indiana Jones like type of martial arts movie named Dr. Wai: Scripture without words, where the above mentioned people were on the same positions - Ching Siu Tung director & martial arts choreographer, Jet Li - actor & poor performer. I see a familiar pattern here and the result is being even more bad. As the movie was so badly made I hardly can retrieve the plot information from my brain as it was not even remotely noticeable, but it goes about a Buddhist abbot (Jet Li), chasing after some mysterious woman (creature known as White Snake), which fell in love with some mortal, while her sister (the Green Snake) cares for abbot's follower - basically the abbot has to fight both reptiles in order to end the movie and bring happy ending. 

On special effects side - nothing special, on acting abilities - it's more like aching abilities, pain to watch, even more pain to watch them struggling in scripted emotions and scenes, fighting department - I'm speechless, but if I have to go being honest: "Fuck you Ching Siu Tung!!!!" . I feel better now, however I do pity Jet Li - from a very promising martial actor, now he is like a laughable addition to some of his last movies and I do not know where this will lead to - a total disaster or a renaissance of some sort... The story was based on chinese legend, but I've seen better performance in fantasy movie in Zu: Warriors from the Magic Mountain (although poor on effects and some scattered plot points) & Mr. Vampire - damn, even in Magic Cop I saw so much charisma and interesting scenes than here. In general this movie is like combination of poor scrpit, poor action scenes, poor effects, so is there anything which is rich and good about it - well only the presence of Jet Li, period. 

Old, old Jet Li - what have you done with your career?

     In IMDB I came across an information that Jet was tricked to appear in the movie under the influence that fighting would be limited, and thus he signed for the role, but actually he wasn't doing fighting at all - he just flies from on side of the decor to the other, looking for a suitable landing place. So basically it wasn't a trick after all, it was something else, much more worse than trying to act like a character from Twilight, it's like acting like idiot and thinking it is cool. Maybe Jet was doing this entirely for the money, so he can continue with his charity and spreading Buddhist teaching, but even those honourable reasons, does not save him from being plain stupid in this movie. As if he doesn't care anymore to the projects he is in, or plot, or character driven features - long gone are his days as Wong Fei Hung and Chen Zhen, sad sad story indeed. I'm not questioning his personal or material intentions when filming a movie, but at least has to do something substantial for a simple fan pleasure - let him under Yuen Woo Ping, Sammo Hung, Lau Kar Leung choreography, under direction of Tsui Hark, Ringo Lam, Jackie Chan or even Donnie Yen and enjoy the results - well, I may exaggerate a bit, but I'm just making implications of how he could boost his career to new heights (or box ofice bombs). 

Special effects vs. martial arts - the first is crap, the second is invisible...

He looks pretty tired in this movie about sorcerers and snakes, he looks as if he was obligated to do it, no matter all the stupidity in it, but I hope that Ching Siu Tung will not direct any movie in the next 10 years at least. The female cast was as well nothing out of the ordinary, just some of beauty pigeons, showing little of themsleves both psychically and mentally. Forgettable from start to finish - avoid at all costs, don't be like me. Final rating:

1/10 - one of the worst movies I've ever seen. One is for Jet Li only, who was at least part of this circus play.

Sincerely Yours 
The Grim Reaper

Сега следват редовете за Бг аудиторията - наистина не бях писал тук от дълго време и се извинявам за някакви пропуснати ползи, но какви ли биха могли да бъдат те от един пробит блог с ограничено съдържание. Отдавна се навивах да напиша някой по-обстоен материал с ново заглавие, но все не намирах достатъчно смелост да прескоча бариерата на Мързелград и да се впусна в ожесточено описване и възхваляване на последните представители на този жанр. Затова в един гениален проблясък, реших да комбинирам 3 в 1 комбинация за по-лесно предаване на всички онези емоции, които завладяха съзнанието ми и отприщиха нов гейзер от заключения на основа актьорска игра и бойна хореография - пък и така ще четете за три филма вместо един и ще имам повече време да скалъпя нов материал (който да види бял свят поне до Великден). Тримата глупаци или The Lost Bladesman, My Kingdom & The Sorcerer and White Snake в пакет - започвам с първия.

Дони Йен с брада и фьешън прическа - аман от модни корифеи...

Дони Йен ме радва, определено - имаме качество съчетано с правилни филми и сравнително интересни персонажи, напоследък нещо кривата му дръпна надолу и не съм особено впечатлен от екранните му изяви, но като фен гледам всичко излязло напоследък, за да мога после на воля да се ядосвам и да давам негативи, все едно раздавам купони за храна. В този филм отново става въпрос за Трицарствието - период долюбван от историци и кинематографи, заради богатството от сюжети и множеството битки за надмощие и съревнование, нещо като мерене на пишки древнокитайски стил. Епоха на враждуващи царства, на интриги, на сърцати герои и доблестни постъпки, там са се раждали и умирали герои и един от тях е генерал Гуан Ю, който според хрониките е бил ненадминат с всякакво режещо оръжие, затова и бил желан съюзник на всеки владетел от онова време. 

Филмът проследява житие-битие на тази личност, като показва някакви наченки на любовни терзания сред иначе стъклената му мутра и дървесно подобните емоции и изражения. В най-общи линии тук Дони Йен има за задача да пребие 3-ма противникови фигури с подобаващи средства и прийоми и да служи като ескорт на една от конкубините (звучи ми като кубинка) на някой от тримата владетели по онова бурно време (толкова и обърнах внимание, не е било явно жизнено важно). Дотук добре, имаше разгърната история, поставени герои, сега чаках първата битка за цвят и тя дойде - интересно поднесена, започна като надбягване с коне на Тодоровден и завърши с Guan Yu wins!, за радост на агитката. Тук Дони Йен акцентира върху уменията си с оръжия, отколкото използване на някакви крайници за решаване на двубоя, малко да се различава от показността и тъпотията в предишния си опит - Legend of Chen Zhen. Имаше някаква идейност в първия тупаник - тясно пространство ограничаващо движенията му с дългата алебарда, но изходът от неприятната ситуация беше решен по доста прост начин и така се измъкна победител. 

Голяма сила, голяма мощ - в доста окъсан пакет...

Личеше му желанието да представи нещо по-различно от преди, но като цяло не беше впечатляващо на фона на останалите му добри образци от кариерата като Iron Monkey, In the line of duty 4, Tiger Cage 2, SPL & Flashpoint, просто иновация нямаше кой знае каква, понеже всичко с такава хореография съм го виждал в един доста стар представител с името Odd Couple, виновник за едни от най-солидните бойни сцени с копие и меч, които съм гледал някога. Явно Дони е искал да възроди този аспект на бойната хореография, но не му се е получило толкова добре, както в предния му филм 14 Blades, където и драматичната нишка беше много добре изразена, без да е изнасилена, и бойните сцени превъзхождаха отвсякъде. Да не подхвана пък следващия му проект Wu Xia, който според мен се нарежда сред върховете в кариерата му и рядко виждам толкова добре направен и въздействащ филм. 

Но да се върна към повествованието на генерал Гуан Ю, което не блести с някакви послания, а прилича на нещо като преминаване на нива в action adventure с boss fights, започва се от най-лесния, и се вдига трудността като се прогресира - баш като видео игра го бяха направили - получава заповед да отиде на едно място и да премахне най-главния там, после следва същата схема и така до края на филма. След първия двубой, за пълнеж бяха сложили някакви сантиментални искри между нашето момче и девойката, но те бяха май някак по принуда и без особена изтъкната емоционалност, все едно гледах как две дървета се опитват да правят любовен танц на ухажването. После бях пред заспиване от скука и безцелни диалози и дойде и втория двубой - Дони Йен влезе през едни много добре издялани порти с красиви орнаменти и веднага го обградиха 20 въоръжени тиквеника, докато техния шеф, кротко обезкостяваше някакво печено пиле, тотално незаинтересуван от новодошлия. Размениха обичайни любезности и тъкмо Дони развърза калъфа на оръжието си и останалите се втурнаха към него с надежда да го разфасоват, портите се затвориха и не гледах битка, а чувах викове, бляскат саби, щитовеее... 

Тук имаше наченки на добра хореография, но кенефа взе да прелива...

Като пълен тъпак стоях и слушах радио предването, с малка надежда че ей сега ще отворят портите и ще погледам малко клане, но уви такова нещо не се случи - просто Дони Йен си излезе през тях, оставяйки трупове по земята, като че ли загатването за неговите умения, беше крайно интересно, вместо да ги видим в действителност. Режисьорско хрумване с оценка по дебилност 10/10 - когато гледам такива филми бих искал да виждам какво по дяволите се случва на екрана, а не да ми пробутват митове и легенди или уж оригинални похвати, оставящи на въображението ми да сглоби липсващите сцени... Сега и кино за умствено развитие ли ще ни се пробутва - хайде не. 

Дотук нищо съществено - дойде поредната порция скука и пълнеж (от жълт крем) до третата битка, която беше малко по-добре позиционирана и изпълнена - класически дуел без хвърчащи елементи и намек за "креативност" - просто двама еднакви по умения души с различни убеждения и възгледи, хареса ми като цветове и като визия, имаше сила, имаше подходяща среда, имаше изчистени движения - тук Дони се е постарал да покаже умения и усет към хореографията. Но малко късно се е сетил, всичко друго отдавна замириса на плесен. Все едно да ръсиш цветчета върху прясно лайно - колкото и да изръсиш, то пак ще мирише на кафяво. За жалост на финала ми беше поднесена една удивително тъпа сцена, на която Дони Йен се превъплъти в играч на NES и влезе в ролята на пистолета (в този случай арбалета), който отстрелваше патки по екрана и при пропуск се появяваше едно дразнещо куче и се хилеше със злобен оттенък. В смисъл, нашето момче просто вървеше, търкаляше и стреляше, а враговете му падаха като презрели круши димитровки без да го докоснат - бива прехвалени умения, ама това ми бръкна дълбоко в бойната картотека и го записах под името "Панаирджийска стрелба". Е, мотивът му беше спасяване на любимата, но се поувлече в стремежа си да блесне по-ярко от всички останали във филма. Егоцентрик скапан. 

Явно мъглата е била част от очарованието на боя...

Оценката ми е ниска, понеже самият филм попада под средното ниво на забавление по моите критерии и не беше положено и грам усилие да се повиши качеството, а се представяха патриотични картини и такива на тотална неуязвимост. Супер героите да гледат и да се учат.

3/10 - повече не мога...

Следващия рзчленен представител на бойната общност се нарича My Kingdom и там пък видях един от по-добрите актьори от близкото минало - Юен Бю, който този път беше конкуренция на Yu Rongguang и някакви изтръпнали моделчета и рекламни лица. Нещо загниваше сериозно - вярно, че трейлъра показа повечето стабилни сцени и ме изпълни с някакви частици надежда за по-нормален филм с добри бойни сцени и интересни герои, за които да стискам палци или да искам да умрат по-бързо. Тук имаше и двете реакции, но те се отнасяха до това излишните да изчезнат от екрана... Новите личица са тези на Хан Гън и У Чун (втория се сбори дори с Дони Йен в 14 Blades), а за първия нищо не ми е известно, но не ми и трябва, достатъчно ми беше да гледам тъпата лъскава мутра на У Чун, ами и тоя другия да ми се бута с екранно време. 

Добрия стар Юен Бю - набразден и помъдрял, тогава защо се снима в това?

Защо за кой ли път филма е провален от участието на такива нещастници - но какво ли питам, киноиндустрията в Китай/Хонконг е вече подчинена на други правила и изисквания, едно от тях е да имаш поне един зализан певец/модел/идиот да пръска хормони и сексапил за радост на екзалтираните фенки, ревящи за евентуални деца от тях... Тъжно и глупаво, но такива са днешните критерии за филми с бойни изкуства - клоуни и бивши красавици от подиумите, делят сцена с едни от най-изявените звезди от миналия век, за да генерират интерес и пари - криза е все пак и всеки гледа да се спасява както може. Едни с дебили, други с женски камили. 

Май вече никой не го е грижа за основата на тези филми - бойната хореография, та ми предложиха претоплена манджа от стилове и начини на заснемане дъвкани и предъвкани от десетилетия. Къде отиде изобретателността, оригиналния подход, дългите сцени заснети без прекъсване, ефектни кадри на забавен каданс, ясно е къде - в задника на продуцентите и в плюнката на режисьорите решили, че правят монументални късове кино-история, само че за мен са довели кретенията на ново ниво в азиатското кино. След тази гневна тирада, да се върна към кино бълвоча - историята се завърта около две деца, едното (Хан Гън) потомък на последната китайска династия, другото вече започнало обучението си в китайската опера (У Чун) под ръководството на стария майстор (Юен Бю). И двете стават свидетели на падението на тяхната школа, когато учителят им е победен в един приличен двубой от конкуренцията (Yu Rongguang) и той им отнема церемониалния надпис с името. Въпрос на традиции. Порастналите деца решават да си върнат надписа и пребиват конкуренцията, като стават основните звезди на в неговия театър и като бонус получават ридаещата съпруга-вдовица (Барби Су), която си има свои планове и цели, разгадани малко преди края на филма - да има интрига. Впоследствие се появява мистериозен убиец, раздаващ правосъдие (беше толкова очевадно кой е извършителя) и развръзката ме остави в делириум от болка и тъпотия. Но иначе филма започна доста добре - до 25-та минута гледах точно две бойни сцени - едната беше сравнително прилична, другата не чак толкова и бях приятно изненадан, но всичко се засили с бясна скорост към падението, след втората бойна хореография и премина в нещо като драма с елементи на любовни трепети, задъхани погледи и безупречни костюми. Направо прелест. 

Модерна визия - това палто от порове може да е скъпо.

Тъкмо се зарадвах, че Юен Бю ще раздава ритници, той взе, че завърши кариера след онези 25 минути и се наложи да гледам двама олигофрени в диалогова битка с повехнала красавица. Поне имаха един тон сценични костюми да обличат и така оправдаха заплатата си - пък и да не губят тренинг като се завърнат в света на висшата мода и дефилирането пред погледа на куп критици, повечето с обратни наклонности. Дупе да им е яко. Останалото беше комбинация между наранени души и някаква генерална омраза, съчетана с показни убийства, като между другото имаше песни и танци на народите, все едно бяха на международен фолклорен фестивал. Ще пусна един мой цитат от форума на Eastern Spirit и ще продължа с анализите:
Току-що го изгледах - с английски субтитри, не ми се чакаше за БГ :)

Какво да кажа - ами първо бих искал да направя разграничаване между action director & action choreographer. На обложката гордо стои името на Само Хун като първия, но той не е правил самите бойни сцени, дело са на Chin Kar Lok (брат на Chin Siu Ho), който се е справил сравнително добре.

Само Хун като режисьор на бойните сцени е имал думата в това как да бъдат заснети, а не как да бъдат изпълнени.

Така преминавам към самия филм, драма, Шанхай през 20-те години, малко тупаници и нещо като сърцераздирателен прочит на някоя от Шекспировите пиеси с азиатци.

Ами като претоплена манджа ми беше, прекалено туистове и сюжетни нишки се опитаха да вкарат във филма и за капак неубедителната любовна история - така и не можах да симпатизирам на никой от героите, може би само на Yuen Biao, Yu Rong Guang & Han Geng (относително).

Жалко, че се опитаха да правят пак драма с бойни изкуства (по примера на Wu Xia), но с по-модерен сетинг, по дяволите дайте ми качествени бойни сцени и не загрозявайте пейзажа с тъпотии както при Legend of Chen Zhen! Обаче, не сега е модерно да се снимат такива неща и давай всички се юрваме към подобни постановки.

В крайна сметка се обърках от многото отмъщения - кой за кого и на кого да отмъщава, баси драматизма се получи ама с обратен знак. Бойните сцени бяха добре направени, но нищо над средното ниво - това сме го виждали и преди по много пъти, излъсканите лица на главните герои ми контрастираха с техните бойни умения, но май е по-добре да си останат на модния подиум или на певческата арена (доколкото разбрах за техните истински поприща).

Чудно ми е как всеки новопроходил манекен или певец си умира да се покаже и като добър актьор, владеещ бойни изкуства - аман от такива вече - да правят това което умеят най-добре, а да не разводняват таланта си като се блъскат във всяко едно възможно арт-звено изпречило им се на пътя - губи се ценна енергия и Дао-то им започва да отслабва и съкращава :)

Ами знам, че сипах с големия черпак, но от толкова изгледани филми от жанра съм станал май прекалено рафиниран и претенциозен - дано не се задълбочава :)

И все пак предпочитам да бъда откровен за слабите качества на филма, вместо да звуча като екзалтиран фен от Замунда или Арена :)

За мен филма е под средното ниво, затова и оценката е някъде там:

4.2/10 (искаше ми се има повече сцени с Yuen Biao)
 Ами да побеседвам върху моето кратко изказване - значи първия абзац е много важен - наистина на обложката гордо се мъдри името на Само Хун, но истинския хореограф е друг, който изобщо не се споменава с главни букви - ето колко са долни братята китайци - лицемерни душички. Пускат две-три имена (някои от които се появяват за 10 мин) и публиката се настървява като гладно куче на обелки от кренвирши, сигурно и керемиди да му дадат, от глад ще ги изплюска без окото да му мигне. И аз се подлъгах по лъскавия трейлър и ефектните кадри, и като видях големите имена сред участниците, изобщо пропуснах "малките хора". А те се оказаха доста главни, макар че имаше и изключения от тази формула, където новите лица бяха еднакво интересни наред с доказалите се в жанра - за пример мога да дам Wushu. Но тук от толкова много козметика и дефилиране ми стана лошо и реших да се насоча към друг представител с по-улегнала визия и постижения.

Лъскав, гладък, тъп и превзет - да се връща на подиума...

Оценката обаче претърпява малка промяна - 4.2/10 е за първите 20 гледаеми минути, за целия филм е доста по-занижена - 2.2/10, така че на свой риск гледайте и наистина ми се искаше да има повече сцени с Юен Бю.

Следвайки посланието след предния филм действително се насочих към нещо по-улегнало и той се появи в лицето на Джет Ли, който щеше да се изправи срещу някаква бяла змия. Фентъзи сюжетите от китайската митология не са чак толкова зле и реших да дам шанс на батко Ли, да видим какво може още да покаже. Ами показа ми едно голямо нищо. Чак се чудя, на какво се дължи този свръх непукизъм, поне да се беше постарал в бойните сцени, а те едни летящи, пикиращи - ум да ти зайде.

Дали се чуди защо участва тук или мисли какво ще направи с парите?

 Режисьорчето е отговорно за повечето китайски авиации през последните 10 години и затова хич не се учудих от ниското качество на псевдо тупалките, показани тук. Нулева емоция по отношение на историята - Джет Ли е будистки наставник/игумен, който търси свръхестественото с цел да го унищожи и попада на Бялата Змия (оттам и заглавието The Sorcerer and White Snake aka It's love), която иска да сподели любовта си със смъртен човек, а сестра й пък обсебва ученика на игумена - т.е. преди края на филма Джет ще трябва да се справи с две жени, които се оказват изключително трудни за умиране. Това е филма в който ефектите би трябвало да са водещи и на ниво, но те се оказаха като пляснати ей така, без някаква по-впечатлителна окраска, а като упражнение на някой прохождащ в обучението с такива програми. Уж имаше и бой, но той беше представен като излитане и кацане по покриви и тераси, без някакво по-реалистично и земно ниво на заснемане. Уж трябваше да има и някаква емоционална заигравка, обаче толкова зле бяха горките участници, че ми стана жално за тези нещастници, май спешно трябва да се преквалифицират в нещо като рекламни лица на Телешоп за конкуренция на Хорст Фукс. Поне ще са по-красиви от него. 

Джет Ли ми изглеждаше отегчен и уморен от сцените си, правеше всичко по някаква ленива инерция, май е чакал да свършат снимките, че да изчезне от снимачната площадка по-бързо и да прави нещо далеч по-полезно като примерно, садене на божури и пиене на китайско вино с осолени зеленчуци. Тук просто той беше излишен, както и всички останали в картинката, защото без този филм, животът ми щеше да бъде доста по-жизнерадостен. Сега е просто по-тъжен и вече със страх подхождам към новите заглавия, било то и на светила като Джеки Чан, Дони Йен или Само Хун. Двете девойки (май едната беше от дуото Twins) бяха като силно преживяваща версия на горепосочения дует, като всяка тяхна емоция беше придружена с охкания и превземки от друга планета и толкова се опитваха да ми набият очеизбождащата любов, струяща на талази, като от спукан пожарен кран, с техните половинки, че направо усетих как кръвното и захарта ми се покачиха с няколко единици. След като взех медикаментни средства за минимизиране на последващи покачвания, продължих да гледам смешното напъване на Джет Ли като убиец на свръхестествени същества - нещо като подсилена версия на Mr. Vampire - ахканията и охканията на четворката влюбени синигерчета и се молех това изращение за сетивата ми да приключи по-бързо. 

Оттук започва любовта...

За край на излиянията ми, ще оставя краткия си коментар по въпроса пак от същия форум:

Вчера го изгледах - по моите стандарти филма е пълна скръб, горкия Джет Ли, но какво да се прави - и той семейство храни, и той разпространява будисткото учение, иначе му ходи ролята на игумен - имаше някаква достолепност в излъчването му.

Встрани от това, нищо друго положително не видях - нито сносни бойни сцени, нито пък някакъв що-годе интересен сюжет, някакви любовни истории, драми, романси, малко ефекти (ама от по-евтините), накрая уж трябваше да ми е гадно за раздялата на всички влюбени, обаче ме напуши на смях, понеже толкова изнасилени им бяха емоциите, че ми напомни за покитайчена версия на "Здрач".

В сравнение с този филм, Zu:Warriors from the Magic Mountain, Mr. Vampire, Spooky Encounters, Magic Cop са направи светлинни години напред от този филм - дори и първия с неговите прохождащи ефекти и некохерентен сюжет :)

Жалко, много жалко за Джет - но поне има и други проекти напред в бъдещето, може и да ме изненада по-приятно.

Сега направо със страх се чудя дали да гледам новия на Джеки - 1911, че като обърнах внимание как неговия 100-ен филм съвпада със 100 годишнината от обявяването на Китайската Република, ми става доста плачевно. Уж Доспехите на Бога щеше да бъда номер 100, но явно когато генралния секретар на партията говори, всички останали мълчат... Баси малоумието...

А за Джет Ли - слаб филм, дано намали малко провалите в кариерата си, че ще отблъсне аудиторията :)

Оценка за филма барабар с всичките му достойнства:


Ами това е - по-горните редове изказват всичко, оценката не търпи промяна и все още е 1/10 - определено един от най-слабите филми на Джет Ли изобщо, единицата е само заради що-годе достолепното му представяне като будистки монах.

Стискайте палци следващият ми материал да е по-кратък и по-скоро появил се тук :) 

Кирил - The Grim Reaper 

No comments:

Post a Comment