Не, че се гордея с това си постижение, но всичко се получи от само себе си - просто един ден скучаех и докато бях на даскало (някъде 6-7 клас), се заприказвах с един мой съученик, който упорито се опитваше да размени два филма с някой от нас. По това време се ширеше VHS употребата и касетки с различни филми (и солови преводи) прехвърчаха пред очите ми и аз за да не остана по-назад, също се възползвах от офертите на размяната, като предлагах някои от най-скъпите ми - Рамбо 3 беше абсолютен хит тогава и май единствената стойностна разменна монета от всичките заглавия.
 |
| The opening scene - the bad is obviously like Darth Vader - in black... |
Когато го попитах за филмите той ми каза две заглавия: Луда Мисия 4 (една доста уважавана от мен поредица с оригиналното заглавие Aces go places starring Karl Maka & Sam Hui ((произнася се Хуей, а не онова другото значение)) и Петима Супербиячи (в този ред на мисли заглавието е просто буквално преведено, което не пречи да звучи тъпо). За първия си имах някаква представа, още повече че наскоро по Първа програма на телевизията бяха пуснали първите две части и аз искрено се зарадвах на възможността да гледам още една част от тази поредица. Вторият филм просто не го отразих тогава и директно се засилих към Лудата мисия.
 |
| The Five Superfighters in all their glory - засега са в позиция на приказки... |
След наизустяване на последния (хубавото на размяната беше, че периода за ползване беше неограничен), реших да хвърля едно скептично око на Биячите, очаквайки някаква постна картинка, още повече като видях и началото на филма, където си личеше остарялата му визия. Но скоро се оказах запленен от всичко случващо се на черно-белия екран на телевизора ни (София 22) и окончателно забрави за всякакви луди мисии и подобни. Попивах всяка сцена, всяко бойно движение и удар и просто след края му вече бях в martial arts movies възторг, който не е стихнал и досега. Сюжета не е блестящ и няма да откриете философски теми и ли казуси за размишляване - доброто старо отмъщение е предадено във вид на много бой, така както му подхожда на такъв жанр. Накратко филма се завърта около майстор и тримата му ученици и главния лош, който до последните 15 минути помита всичко пред себе си със скоростта на стадо подивели бизони.
 |
| Първият ученик се мъчи под погледа на бедната продавачка на тофу |
Още в самото начало ставаме свидетели на опустошаването на цяла една школа от лошия, който не пропуска да набие канчетата на всеки по-знаещ в сферата на бойните изкуства и за целта се провъзгласява за някакъв вид "Коректор на лошо кунг-фу". Така се получава, че пътьом разкатава майстора и тримата му ученици, като бонус и така завърта интригата - след унизителната сцена по набиването им, учениците решават да се разкарат за 6 месеца от своя учител, за да подобрят своите умения и да го върнат тъпкано и натъпкано на лошият тип. Хитро.
След като всеки си хваща куфарчето и пътя и оставят учителя си на произвола на съдбата (и алкохола), се запознаваме с новите лица във филма - първият ученик намира подслон при една вдовица и нейния кьорав свекър (странна комбинация, но явно там нямат някакви предразсъдъци, относно снахи, тъщи, свекърви и прочие взаимоотношения), които се заемат да му покажат, че има и други хватки и умения за придобиване. Вторият се среща с някакъв полу-сакат и алкохолизиран дядка, който на мен ми напомни за учителя от "Пияният Майстор", но като се има предвид, че и двата филма излизат в една и съща година е нормално да имат подобни прилики (кой е плагиатствал от кого, не е ясно).
 |
| Ето го и сакатия учител - ядосан е горкичкия, няма ракия... |
Явно компанията Shaw Brothers са решили да дадат отпор на големия хит на Yuen Woo Ping и да вземат зрителска аудитория, като включат пияни елементи и в своят филм. Няма лошо. Колкото повече, толкова повече. Стигаме до третия унизен ученик, който от своя страна получава своя нов учител в лицето на рибар, владеещ доста гадни удари с тояга. Така започва новото обучение на злополучните герои, а техния учител е оставен да залинява и да се пропива в своята колибка. Горкия човечец и никой не му прави компания - явно на почит е битовия алкохолизъм в една роля. Е, той не стои със скръстени ръце и крака, а усилено научава нов стил "Пиян меч", като решава да изпробва уменията си върху единствения човек, който го храни и пои безплатно. Мръсен неблагодарник.
 |
| Рибарчето държи гадната пръчка - някой ще го отнесе... |
След тези сцени на упражнения и нови удари идва ред на финалния сблъсък между петимата биячи в една квартална кръчма (добре, че имаше дворче отпред, за да не потрошат цялото заведение), където както се подразбира, добрите победиха накрая, но след изморителна битка от близо 13 минути - което е много добра новина за всички фенове на дългите боеве (такива като мен). Самото операторско майсторство е обичайното за случая - малко общи сцени за въвеждане на главните герои, на места си личи декорите и снимачните площадки, но какво да се прави - ограничения на бюджета. Но въпреки постния сценарий и малко театралните декори, бойните сцени изцяло компенсират и аз напълно забравям за тези недостатъци, когато започнат да се тупат здраво.
Продукциите на Shaw Brothers винаги са се отличавали с малко евтини продукции, но качеството на актьорите и участници е доста по-добро от останалите компании по това време - Chang Chen, Liu Chia Liang, Gordon Liu, Alexander Fu Sheng, и още други. Понеже съм почитател на старите филми с бойни изкуства, Five Superfighters е един наистина добър представител на жанра, който по едно време се беше концентрирал върху (и предимно) монаси от Шао Лин и техните битки с всякакви врагове - по този повод във филмографията на Shaw Brothers фигурира поредицата "36-та стая на Шао Лин" и доста други режисирани от големия Liu Chia Liang (Lau Kar Leung), но представения от мен филм е далече от тези обстановки и борби, въпреки че идеята за отмъщение присъства силно и тук. За мен този филм е един от най-добрите които съм гледал и един, който ще остане дълбоко запечатан в онази част от мозъка ми, заета само с martial arts movies.
Напълно субективна оценка от мен: 10/10
For my English speaking readers:
I really wanted the first movie to hit this blog, to be a special one in my mind and heart, and here it is - Shaw Brothers's Five Superfighters. A tale of bravery and vengeance, of learning and progressing, skills and wisdom, good versus bad. It was one of the first movies I've ever watched and thus it earns a bit nostalgic piece in my mind.
When I watch it for a very first time it was a German dubbed VHS copy, which had Bulgarian dubbing over it. Made by one person - he read all the roles, males and females alike, it was a bit strange at first, however once you see more than 100 movies with the same dubbing and voice over it's not so strange anymore. But it was still funny :)
Anyway, when years later I came across the DVD I took it immediately, and now it holds its rightful place amongst other great movies in my collection. Considering the transfer of this old movie - IVL done a great job in cleaning up the image and adding an additional 5.1 audio, next to the original 2.0 in Cantonese. It can be found in most of the Asian retail sites, however be very cautious, as most of them offer the movie only in Region 3, so you should have a region free DVD player in order to view it.
But I'm not here to talk about the sources of getting the movie, but about the movie itself. As you can see from the above posted pictures, the movies has many memorable characters, including the main ones - the old master and his three students, the main bad guy, and the new teachers. The story actually begins with the bad guy, giving justice for all in a nearby martial arts school, representing himself as "correcting bad kung fu", which sounds very intimidating and tough. After he took on the whole school, he then beat up (as bonus, or achievement unlocked) the old master and his three students in the middle of the street, to be even more humiliating... Pretty nasty picture.
After the beating the bad guy just leave the scene and we are unfolding the story, as the three students decide to split and search for another masters (or Sifu), improving their skills and return after 6 months to get vengeance on the bad one. Simple plan, which was executed with partial success. Each of them goes in separate ways, searching for the right person to teach them better kung fu.
The first student meets a women selling tofu (soya beans cheese or bean curd), who lived with her blind father-in-law. After a few scenes of persuading and fighting, the woman agrees to teach him. Lucky bastard. The second student came across a handicapped beggar, who also was some kind of kung-fu expert (I guess that everybody is capable of doing martial arts, judging by this movie) and so he began his training too. Well, as you can guess the third one also found his new teacher - correct, but this time it was a fisherman, very skilled in the stick fighting.
So by the middle of the movie, everyone was improving their kung fu, and we are going back to the old master, who in his desperation and depression, decides to go on destroying his liver, by drinking every night and not give a damn about nothing. What a selfish creep. Anyway, even in the darkest times there is light (or hope, or sunshine - pick one), so in his inebriation he learns the secret "Drunken Sword" technique, which was really awesome to watch. After 6 months (as the students promised) they return to their master, offering him a lunch at the local pub/bistro/inn, so they can celebrate his birhtday.
For these 6 months the master drunk all wine availability, and there was not much left for a proper drinking session. And on top of that the bad guy arrives there too, ready to kick ass - a real family reunion. In the following final match (which lasted for a good 12 minutes) our heroes are victorious (as usual) and they can go back to drinking - after they dispose of the enemy, who can blame them if they want to become an alcoholics? Happy ending I see...
On the other hand, the script wasn't a masterpiece, the backgrounds were like taken from theatrical piece, and in the most of the time you'll have to watch fighting scenes (the real good thing in the movie), but to me this movie is one of the best I watched - long fighting scenes, minimum cuts and editing, not too complicated characters and easy to follow plot - what more do a martial srts movies fan wants?
My review and opinion is strictly subjective, so I give to this movie no less than 10/10 :)
Greetings and I hope that I was at least entertaining :)
Rather nostalgic. :)
ReplyDelete