I'm changing the language section this time and I'll start with the article in English, because it appears that my non-Bulgarian readers are more. Well to be fair to them, I'll write the first part in a language more appropriate to understand my random thoughts about the martial art world in retrospective.
I can't mention all the movies I watched over the year, so I'll limit my titles to the ones, which I found above average from all. I start with grandpa Jackie, who still awaits for his success as a dramatical actor in USA (he proved that he can be quite a versatile person by starring in Heart of the Dragon, Crime Story, New Police Story and Shinjuku Incident in a roles, which does not fit in the term "martial arts actor"), therefore he now chooses roles much more carefully.
"Karate Kid" is not a masterpiece itself, however I found it more entertaining than the original - ignore Will Smith's son and consentrate on the Man - Jackie Chan, which I think has made one of the best roles in american production since Rush Hour. Apart from the martial arts sequences (which are quite fine in their own merit), it was interesting for me to watch Jackie perform as mentally depressed person with heavy burden on his shoulders, living like a hermit not letting anyone to his world...
It was not as the drama performance of Jet Li in Ocean Heaven (a bit more about this movie further down), but very truthfull and honest. As a movie it was above average - decent script (almost taken all from the original), decent fights and nice accent on the drama. Will wait on Jackie's performance in Armour of God 3, to see how he get on his feet under the directing reigns of Stanley Tong :) Time will tell if this third installment will be successfull, however I think that it's coming a bit late...
Well, at least he is training hard (as seen on one picture) for this movie, so fingers crossed to come up with something really good this time :)
Next comes along a pure comedy in the face of "Just another Pandora's box" - I haven't laugh so much for ages - all I was getting was lame parodies of an old movies or remakes - highly dull and stupid. But this movie change it all - I rememebr laughing to tears on several occasions and my wife thought that I had lost it (finally). It was great entertainment for me and one of the very good movies last year. And small role from Yuen Biao in it - priceless (for everything else there is MasterCard).
Speaking of Mr. Biao - he made a very successful return to the martial arts world with "Legend is Born: Ip Man" - another retelling of the story about the great master - it had to fight with a bit superiour "Ip Man 2", but it stands in its own place - I liked it a lot - the movie was going smooth, nice fighting scenes, Yuen Biao in the house - well placed combination.
About Donnie Yen - well he did the good "Ip Man 2" and then he went on another project - "Fist of Fury: The Legend of Chen Zhen". which for me as a total disaster and dissapointment, both in fighting scenes and in the pace of the whole movie. It start really promising but soon after everything went completely down, like a rusty nail to the bottom of a lake. Too many wires, too many quick cuts, awful editing, and boring script - few negative ingredients, which left a bitter taste in my mouth. Pity, it could be a lot better...
But he did something really interesting in "14 Blades" - quite a good story, very imaginative fighting scenes and one different Donnie Yen, serious yet soft, determined yet caring. I hope that all upcoming movies from him would follow this pattern instead of going for the tried-and-true.
On the downside is one more movie - the highly anticipated return of Yuen Woo Ping behind the camera - True Legend was something looking pretty good on the trailer side, but something competelty different on the real one - it apperas as I was looking at two different parts of a mini series compiled into one feature film. The first part was really good, with the old theme of vengeance taking place, Andy Oh proved to be a decent villain, and Vincent Zhao a skilled martial artist, but then after their final duel to the death all was distorted and blurred. As I was looking at one totally diverse point of view. Too bad for Yuen Woo Ping - this could have been a lot better in execution.
On the positive side I'll put Reign of Assassins & Detective Dee and the mystery of the Phantom flame - the first is a very good example of really balanced wuxia pien (although I do not like this sub-genre much), and showed that Michelle Yeoh has still charisma and skills to present all. It had suspence, not too complicated plot, interesting characters and good display of wire-fu :) The latter is good attempt of Tsui Hark to give the audience a look at the character of Judge Dee (made famous by the books of Robert van Gulik). Andy Lau looked in that role very distinctive and add some of his qualities to the character - this has made Detective Dee a unique character to me. However the movie suufers from a bit irrelevant plot holes, not very good fighting scenes (although I really laughed at Deers Attack segment) and not too many developed roles. But overall it was good one.
And for the last I would leave one of the best Asian movies I've ever seen - Ocean Heaven starring Jet Li in one not typical role for him - one without any martial arts skills at all, purely dramatical and really tough to watch - I had tears in my eyes four times before the movie ends. A sad and realistic story, which touched me right in the soul, heart and mind - something not happened since "Shawshank Redemption".
Jet Li played his role with great acting and emotions, he himself is an uncle of an autist child and he wanted that by this movie many to learn and be aware of the problems of such people. And to a more compasionate note - he didin't take any money for his role - he was doing it purely on a charity cause. No comment...
Well, this was my short retrospective of 2010 - I hope that this year will bring to all much more entertaining titles, than cheap copies of forgotten classics :)
А сега към моите читатели от нашенска страна :)
Не бих искал да ви затормозявам с прекалени речи и лозунги, затова просто от чист мързел ще препиша текста от един мой коментар в уважаван от мен форум :)
Надявам се да не ме съдите прекалено строго за това :)
Понеже не съм особено експертен в оценяването на филмите, и се интересувам предимно от един специфичен жанр, ще дам моите виждания над такива заглавия, които са заслужили вниманието ми през 2010.
Дядо Джеки Чан се отдаде на по-малко рисковани филми и успокоява застрахователните компании с по-улегнали роли. Римейкът на "Карате Кид", беше приличен опит на азиатчето да покаже малко драма в иначе предсказуем филм
Не беше шедьовър, но пък имаше своите моменти...
При другите играчи от сцената нещата също се получаваха - Yuen Biao направи две появявания (макар и едното да беше като малк роля), но заслужи моето внимание С комедията "Just another pandora's box" просто се тресях от смях, който в един момент плашеше дори и дъщеря ми :)
Отдавна наистина не бях изпитвал пречистващата сила на смеха, понеже попадах предимно на лошо направени холивудски занимавки (римейкът на "Смърт на погребение" ми е особено пресен и отблъскващ) и този филм ми дойде като необходимата доза свежест.
Със следващия филм Yuen Biao показа, че все още го бива в тупалките и може да засрами повечето нахакани младоци с участието си в Legend is born: Ip Man.
Въпреки, че много хора го пренебрегнаха (в това число и Майора - няма лошо, всеки си е в правото да изказва адекватни коментари за даден филм), за мен това завръщане на батко Юен, засенчи останалото негативно, което беше видяно. И все пак - бойните сцени си бяха на ниво, нямаше прекалена употреба на жици и прочие помагала.
И си ми хареса.
При Дони Йен нещата също бяха доста добри - Ип Ман 2 беше неизбежното продължение на изключително успешния оригинал, но малко ми се видя по-слабичък, въпреки ключовото включване на Само Хун После последва и още по-добрия "14 Blades", където даже имаше история, по-различна и увлекателна от повечето образци в жанра.
Но, с последния си филм за миналата година, той успя да ме разочарова в голямо количество... Fist of Fury: The legend of Chen Zhen просто за мен беше едно претенциозно увлечение с минимум качествени бойни сцени и скучни герои... Жалко за потенциала...
Завръщането на Yuen Woo Ping зад камерата беше добра новина, но като че ли това му изигра лоша шега, имайки предвид с какви очаквания се бях заредил за новия му филм - True Legend. Да, в началото тръгна повече от добре, прекрасни бойни сцени, темата за доброто старо отмъщение беше представена подобаващо.
Но, после нещо се обърка и след първоначалната битка, се заредиха други сцени, нямащи нищо общо - все едно бяха направили минисериал в две части... Лош ход.
И накрая, но не на последно място поставям абсолютния ми фаворит за миналата година - Ocean Heaven - една изцяло драматична роля на Джет Ли - крайни нетипична от досегашното му амплоа, но той се справи прекрасно...
Преди време тук бях написал доста пространствен коментар и не бих искал да се повтарям...
Топъл и тежък филм, който наистина ме впечатли...
Забравих и още два филма, които поради напредналата ми възраст пропуснах да добавя - първият е Reign Of Assassins - филм с участието на Мишел Йо и продуциран от Джон У.
Доста добра комбинация се получи между балансирани количества драма, съспенс, летящи кинжали и древен артефакт - вярно, китайската авиация беше налице, но не в толкова дразнещ вариант, както при House of Flying Daggers, Moon Warriors, и още няколко такива представителя.
Определено един от запомнящите се филми за мен през изминалата година.
Вторият е прочита на Tsui Hark (Detective Dee and the mystery of the Phantom flame) върху неостаряващия герой на Съдията Ди (познат от поредицата Китайски Загадки на Робърт ван Хюлик) - имаше доволно количество мистерия и обрати, за да не успея пак да позная кой е убиеца.
Имаше необходимата атмосфера и Анди Лау изигра ролята с необходимата доза дедукция и изтънченост. Можеха да се постараят повече при бойните сцени, но не това е силата на повествованието, а по-скоро разказваческите умения и развитието на персонажите.
На места беше малко по-муден отколкото ми се искаше, но въпреки това добро попадение.
Ами това са моите 25 стотинки относно филмите, които са ме развълнували през миналата 2010.
No comments:
Post a Comment